Забравена,предадена,
С блясък от сълзи в ноща,
Тя скрива болката в съня,
И търси спомена,
Макар да я изгаря мисълта,
Че за него нищо не е значила,
Че всичко е било лъжа...
Опитваше се да го върне,
А после да го остави,
Да бъде само негова приятелка,
Но не намери сили даже за поредната...
И какво следва от тук нататъка,
Какво ще стане с тях?!
Ще може ли отново да го погледне,да го прегърне
Да му каже всичките неща,които са в главата и сърцето и сега....