Пак съм тук…времето тече,то не прощава на никого и нищо,всичко е толкова до болка познато,че ми се иска да избягам,да се скрия,да го променя….но уви,не мога,не е моя воля…моята сила я няма,сякаш част от мен я няма...загубих я някъде там,тогава,когато гледах с по усмихнат поглед на света,но изведнъж прекалено много лъжи,измами,убийства,престъпления…морални и социални,в тайна пазени и днес разкрити…жестокости унищожаващи по-мъничко всеки от нас...и накъде сега да вървим…всички истини излизат постепенно наяве, но кой ще ги приеме…прекалено груби,гадни и жестоки….готови ли сме да ги приемем и правилно решение да вземем?!
Наказания…съвест и спокоен сън?!Логика,мисли или чувства?! Какво и кой и как ще изрази,дали няма някого по този начин случайно той да нарани…Не знам…не ми се мисли и не ми се спи……искам само до мене да си ти….да се гушна в теб и да намерим мир в себе си, в двама ни,без повече излишни думи…в момента всичко останало няма значение….
Не знам дали времето ме промени?! Пораснах ли,научих ли се да разсъждавам, да мисля,да обичам и да давам….или именно обратното: започвам да се вдетинявам,да търся несъществуващите добродетели,изгубена сред спомени за времето,когато бях безгрижна и щастлива…Не разбирам къде е грешката? Защо така се случва, наистина ли толкова се отличава реалността, от представата ми дадена за мечтите,щастието,живота..любовта….. Не мога все така….трябва да се опитам да намеря отговора,без посока ще вървя и все напред напред,докато не го намеря
Да,може би сега това изглежда ми възможно и разумно, но с идването на утрешния ден пак осъзнавам,че не ще случи онова…ще бъда поредната изгубена душа……и може би все пак това е смисълът и няма какво да се разбира, а просто да се откажа и да забравя
за надеждата, която от една страна е като спасител на удавника, но в същото време и враг на реалността – защото тя винаги би трябвало последна да умре…да изтлее сякаш феникс в образа на пепелта, пепелта,която се връща там откъде всъщност тръгва ни живота,а именно – земята.
No comments:
Post a Comment