Колкото и време да отмине,

Клетвата е нерушима,

Защото дадена е пред сърцето тя,

И по-силна е от хорските злини и болката...



Ще чака то, научено е силно да обича,

Наивно, може би по-детски,но най-искрено

Мечтае и му се иска

Да намери място под слънцето и то.



И сега не иска нищо,

Знае,че не е възможно,

Но не ще спре то да обича...



Завинаги във времето