Сигурно помниш как като дете гледаше в небето,
Търсеше една звезда,която свети най-ярко,
Сякаш свети само за теб...
Не беше лесно да я видиш,нали?
Сред милиардите красиви звезди,осияли небето..
Но я намери,след време и тя озари пътят ти.
И въпреки бури и дъждове,
Урагани и безброй силни ветрове,
Ти я намираш всяка вечер,сякаш я носиш в своето сърце...
Същото е и с мене,
ако намериш правилния път към моето сърце,
колкото и време да отмине,то ще е твое,
Ще пази,ще се грижи и ще търси само теб,
Но ако го оставиш или изпуснеш,
И то се разбие на малки парченца
Няма кой да го залепи или пък да ми го смени,
Так че по-добре,върви си и го остави
Да е цяло и да може да се бори за мечтите си!