НепристрастренА...

Не мога повече, не става,нямам сили да се боря и с това,
Ти не искаш, ти си различен, не си това, което аз виждах, обичам
не мога без теб, но не мога и с теб - все едно си наркотик за мен;
обичам те, макар, че ме съсипваш, ограбваш, бавно погубваш моята душа:
затварям очи и ето те, и си казвам: "не, стига, спри..трябва да продължа!"
трудно е, но си струва, по-силна съм от това,
и в следващия момент чувам гласа ти
и като пристрастена ми се иска да повярвам, че си него
другия, за когото си струва да се боря, на когото да вярвам,
но уви, не си, това е само илюзия - различни сме, прекалено различни
и не можем да сме едно, трябва всеки сам да следва своята съдба!
А ако на теб не стига силата, аз я имам, не съм вече зависима!!!