Не мога повече да се боря с тях, не разбирам аз ли съм глупава,
да преживявам всеки тежък миг така, но да проявя разбиране,
да бъда търпелива, да се старая .. за какво?
За да ми кажат, че съм егоистка, идиот...
Вярваща на и в хората,
Защо е този живот,
кой се забавлява от страданията на другите,
Що за същество, къде е смисълът,
някой може ли да ми каже???!!!!!
Да се раждаме, за да се мъчим,очаквайки промяната,
Промяна, която няма да се случи, защото не я искаме наистина,
Хората сме такива, несъвършени егоисти, които използват докато могат
И все намират начин "да победят",
Но що за победа е това, когато оставаш накрая някъде забравен,
сякаш не си съществувал,
Или пък се жертваш в името на "всичко", за да придобие съществуването смисъл...
Колко лицемерно е, нима никой не разбира,
Това умеем най-добре да лъжем, да се оправдаваме
и да направим така, че само на нас да ни е добре,
дори когато "се грижим" за други, го правим, за да се почувстваме нужни,
да намерим смисъл, но и незаменими няма,дори и незабрави няма,
Всичко минава и това ще мине,
Всеки ще си отиде.