Не се знае

Защо по - възрастни винаги се налагат??? Защо не разбират,че трябва да се изслушваме, разбираме или поне да правим опити за това... Не разбрам,докога трябва да ограничаваш и да вземаш решения вместо детето си, докога ще го "предпазваш", колкото по-рано човек осъзнае за себе си какво е животът и си избере път или поне направление по което да върви, толкова по - добре за него... Много често родителите казват :"не си достатъчно зрял, за да рабереш", нима е правило, че когато достигнеш определенна възраст разбираш нещо повече отколкото преди????, нима всички сме толкова еднакви, че допускаме едни и същи грешки и после ги осъзнаваме, на една точно определенна възраст?????!!!!!! Така ли,??? Нима дето, което израства само поради стекли се обстоятелства и е минало през толкова препятствие, не може да се зачете за възрастен човек с опит, за съжаление придобит по много жесток и несправедлив начин, но животът е не справедлив, не забравяй това, на колкото и години да си... Ние можем всичко, можем и да се опитаме да разберем и да се примирим, може да се бунтуваме и противопоставяме един на друг, но това има ли смисъл??? Трябва да се учим и от чуждия опит,а ако никой няма опит, то по-добре е да опитаме, защото не си струва да живеем със съжаление, чудейки се какво би се случло, как би се получило.... Понякога сме като странични наблюдатели на личния си живот, някой вместо нас се меси и решава всичко, така, както го вижда той, и ти се иска да изкрещиш и се опитваш да говориш, но сили нямаш ти, сякаш част от себе си загуби, мечти, желания всичко се изпари, и след време, когато душата се успокои и сили вътре в себе си намериш ти, се бориш до последно, без да се предаваш, но пак си ехо в тишината и никой не чува твоят глас, освен ако не викнеш или не крещиш... Думите са най-силното оръжие срещу човека, и именно това ни различава от другите същества, че ние можем да говорим, да се изразяваме, да обясняваме, да си признаваме грешките и да се стремим към мечтите си...Дар словото е най- ценното за човека, защото те откриват душата му, и в думите ние търсим утеха, спокойствие, разбиране и оценяване, без думите ние щяхме да сме едно нищо!!!!!За това, запомнете, че независимо от всичко, освен действия, човек може да бъде поразен, ранен и обиден дори от една обикновенна дума!!!!!!