Защо не може да сме щастливи??? Защо все трябва да има нещо, което да попречи човек да обича и да бъде обичан, да се усмихва и да се забавлява??? Честно ли е да обичаш човек, който не те заслужава или пък да намериш някого и да го загубиш, заради близки, които решават вместо теб кое е най-доброто, или да имаш до себе си най-прекрасния за теб човек на света и да го обичаш и той да те обича, но да трябва да се криете и да бягате, защото някой не може да ви разбере и ви осъжда...Нима това е смисълът на човешкия живот?! Бориш се със зъби и нокти, стараеш се да не нараниш някого, и да помагаш на когото с каквото можеш, и накрая оставаш с разбито сърце?! Чувстваш се предаден, объркан, изоставен... Сили нямаш да крещиш, смисъл няма да говориш, и остава само да мълчиш...Да чакаш да те разберат или просто да се откажеш и да продължиш, заради мечтите и желанията, заради усилията, старанията, които си вложил, влагаш и ще влагаш във всичките неща, които правиш... Защото именно това е, което ти остава, именно това надеждата спасява, и във тъмнината осветява пътят ни към светлината...Повярвай в себе си и в своите стремежи и мечти, бори се за тях и ги превъплати в реалност, защото те след тебе ще останат и ще вдъхновяват следващите да продължават все напред без да се предават... Независимо колко изглежда лошо всичко сега, не губи надежда, погледни към една звезда и пожелай си нещо, защото стават чудеса, но запомни едно, че от само себе си няма как нещо да се случи, за това недей да чакаш, а смело върви напред и докажи, че стават чудеса... Всичко си заслужава, дори и да не си чул мерси или поне усмивка, след като си направил нещо за някой, много много боли, но хората често забравят и не оценяват истински искрени моменти... Обичай без да се страхуваш да се нараниш, раните зарастват, не се плаши да се доверяваш, заради едните измамни очи, живей така, че да не съжаляваш и разсъждаваш за връщане в отминалите вече дни, и до последно не забравяй, че ти си този, който трябва да върви по пътя, който е избрал за себе си!!!