прошка за сърцето ми

Прости ми, че обичам, че искам щастие и любов да топлят твоето сърце,
Прости ми,че в сивотата на реалността искам да върна дъгата на живота,
Поне за миг…за малка част от вечността да има място за нашите мисли,чувства
Без страх от бъдещето,от трудностите по пътя,защото подобно на планина,
Чийто връх стремим се да покорим,
Вървим всеки ден през живот,през ежедневните неща,
Понякога проправяйки пътека,оставяйки следа,
Друг път следвайки старите, добре изучени пътища предавани на ред поколения,
Но по който и път да тръгнем,който и да изберем…няма да е никак лесно,
И въпреки това трябва да стигнем до върха,както се пее песента
Вървят ли двама на дълъг път, и път да няма,не ще се спрат…
Защото животът не може да е просто зебра на черно бели и раета,
Той е изпълнен с цветове,но в повечето случай ги виждат само очите на дете…..