Навън вали и сякаш няма скоро пак да спре,
Сякаш някой предава нечие послание,
Дълго време сдържани са нечии емоции,
И сега намират сили да бъдат преживяни,
Цяла нощ може да не спре....само да вали и пак вали...
Капките безбройни - като чисти,искрени сълзи,
Гръмотевиците като писъци подтискани,
Да,време беше всичко да се изясни,
Да се чуят нечии мисли,чувства и мечти,
Но дали все пак ще бъдат те разбрани или поне чути,неотречени???!!!
Може би ще се разбере на сутринта,от това дали слънчева или облачна ще бъде тя.
А сега е време да се вслушаме в дъжда,да чуем неговата история.
Да,красиво е когато вън вали,и все пак повечето смятат,че тогава най-добре се спи,
Но те не виждат и пропускат истината,
Все пак дъжда пречиства ни душата...
No comments:
Post a Comment