Всичко в едно

Знам коя съм и знам какво искам сега, не искам да бягам, няма от какво да бягам. Познавам себе си, просто имам нужда от това да сменя дори само въздуха за малко. Защото ми омръзна да не мога да променя нещо към по-добро, да нямам възможността без точно да има и конкретна причина. Случват се неща, които не разбирам защо, не са справедливи, но справедливостта е нещо, което трудно се разбира и няма едно единствено правилно тълкование. Но не искам аз да съм несправедлива, затова съм искрена, дори да осъзнавам,че истината боли, но не умея да лъжа, не желая да крия и да живея в илюзията, построена от лъжливи думи,празни, пропиляни и безмислени. Колкото и да обичам хората, даже по-точно човешките същества с техните мисли и чувства,дори и объркани, не мога да ги излъжа,за да им спестя болката и разочарованието, колкото и да ми се иска, не ми изглежда правилно, защото независимо дали справедливостта ще възтържествува и кога ще е това, истината ВИНАГИ излиза НАЯВЕ. Не мога да ограничавам това,което бие вътре в мен, то е по-силно от разума ми, и не искам, защото искам да живея с чувство, затова дишам и затова копнея. Може да греша,да не разсъждавам трезво и да съм грешница или изгубена душа в очите не на един или двама, но аз не живея за тях, те си имат живот, и единствените,за които бих живяла и умряла са моето бъдеще, моята следа на тази земя, най-святите и чисти същества - децата. Затова не моля за разбиране, ако може разберете ме, ако не - съдете ме, но нека чувствам и болка да е, и сълзи да се стичат от очите ми, не искам да се щадя, искам да усетя живота истински и да остана неподправена до край. Мога да играя роли, да се преструвам, но това значи да не съм себе си, да се изгубя,а това е най-страшното,защото няма обратен път назад, дори и да има,нищо няма да е същото. Обичам, копнея, уважавам, страдам, падам, но накрая ставам, научавам нещо ново и, може би, помъдрявам, но все луда за връзване си оставам. Не иска  да наранявам никого, не искам да съм причина за нечии страдания и сълзи, затова се старая да съм искрена, да не заблуждавам, и да не храня нечии напразни надежди, и моля за прошка, когато видя разочарование в нечии очи. Простете ми,че не винаги взимам правилно решение, водена от чувства и емоции, че не съм идеална или не винаги съм постоянна, това е заради сърцето ми и не знам до къде ще стигна накрая водена от него, но то е моята пътеводна звезда, която ще ме води по този така объркан път -пътят на живота. Обичам всеки, който някога  е трогнал моето сърце и завинаги ще е част от мен, дори и да не бъде в настоящето или за в бъдеще до мен, защото сърцето пази своите спомени и ако има следа, каквато и да е тя, оставаш в него. Дори и да не говоря всеки миг с теб или за теб, аз помня, всяка история, всяка дума казана, всичко преживяно, дали е от времето,когато съм била на 5 или от периода между 10 и 15, или на 18 или преди месеци, дни, няма значение, всичко е вътре в мен, и аз не забравям, поне не тези неща.  И искам сега да замина, не за да търся себе си, макар че може да открия някои нови неща, защото обичам мястото,където се намирам,близките си хора и приятели, и ще ми е трудно да се справя на хиляди километри от тях, но съшевременно искам да видя и нешо ново, да изпитам какво е да си сам в един много по яче устроен свят, но няма да бягам там, защото тук на тази земя с планините, морето и Дунава принадлежи моео сърце. Искам да пътувам, да видя свят, но каквото и да става, колкото и да не вървят нещата и да не се променя утре към нещо по-добро, душата ми обречена е на теб, Българийо.