Не

Боли ме само да си го помисля,
Не мога да го изрека,
Проклета да съм,
Ако пусна първа твоята ръка!
До тебе сутринта да се събуждам,
А вечер да изпращам залеза,
За теб, любов, е всеки стон, сълза
Към теб е всяка мисъл устремена,
Защото ти си моята душа,
За теб напуснала бих и дома!
Но в разстоянията се губи и увяхва тя,
Любов, тъй чакана, желана
За нея най-святото бих дала аз сега,
Но няма те, уви, наяве
Далеч си ти, но не забравяй,
Че аз ти дадох моето сърце с думите:
ОБИЧАМ ТЕ!