Колкото и да говоря ми се мълчи, защото искам да говоря, но с теб, с никой друг... Само теб чакам и сънувам, никого другиго не искам да чувам. Къде си, липсваш ми, без теб съм на парчета, не съм себе си, нищо не чувствам, ако не си ти, не е с теб.. Не мога дълго така да издържа, не чувствам глад,  не чувствам умора с отворени очи мога да стоя и да гледам в празнотата на света. Без да имам цел, без желания, само едничко единствено и то е да те видя, в теб пак аз да се гушна, и спокойна да склоня глава и да си отдъхна от това.  Всичко правя само за да съм добре за теб, не искам да ме виждаш слаба, обезкуражена или мрачна, но това сега е тя, тогавашната силна, замечтана и усмихната бях, но не сега.