Преди не съм изпитвала нищо подобно, мислех си, че мога да направя всичко за някого и с някакви по-специални жестове, мислих,че правя най-много за определени хора, повече отколкото трябва, докато не срещнах теб. На тях давах рамо да поплачат, давах пари назаем, съчувствие и разбиране,(дори понякога възприемайки съжалението за съчувствие), но на теб... за теб... всичко. Дадох ти не само сърцето си, тялото, ума си, но най-вече душата си... и ако ме попиташ как и защо,ще ти кажа накратко: ела, за да ти го кажа в очите. Това, което,за другите ненаправих, а за теб веднъж вече посмях. Не им казах никога в очите,защото не чувствах това, можех да го напиша, да го кажа по телефона, но никога лично, никога в очите. И сега, за теб съм готова на края на света да отида, но на теб тази готовност ти липсва заради миналото, заради раните и предателствата, но аз не съм предавала досега, не и без причина, а теб за нищо   на света. Но всичко е срещу мен, задушаваме, защото не зависи от волята ми, не зависи от това толкова неописуемо силно желание отново да те усетя до мен, а от материали, хартии без реална ценност. Правя и невъзможното, моля се, надявам се, търся, падам на колене, но няма, губя надежда и сили. Задънена улица, а сърцето ми, умът ми са с теб, в теб. Сънища как отново си до мен, но ще си останат сънища, защото не мога. Молих за заеми, но няма откъде, търсих кредити, но не мога, няма какво да заложа, нямам в момента нищо, абсолютно нищо, с което да те доведа при мен или аз да дойда при теб. И не знам какво да правя, как да се преборя и не мога и сама, нужен си ми и ти, любовта зависи от двама.

I have never felt something like this before, I thought I can do everything for someone I believed was special with some more unusual and nice gestures, thinking I have done more than I should, until I met you. I gave a shoulder to cry one, gave away my money to feed or help them, empathy and understanding (though sometimes it was more sympathy than empathy), but to you, for you... I give everything. i gave you my mind, my heart but most importantly my soul and if you ask me to explain or proof why, my answer simply is: come and see, I say it to you in the eyes personally. All that I didn't and haven't done, I did it for you. I never told them in the eyes because I didn't feel this way, I wrote it, said it on the phone but never in person, never in the eyes. Now for you I am ready to go at the end of the world but you are not ready for it because of the pasts' mistakes, pain and betrayers, but I never let down without a reason, and let you down - no way, not in a lifetime. But everything is against me, it feels sometimes like I cannot breath, I am stuck as it doesn't depend on me, on my will or my unutterable desire, wish to feel you next to me but from the material things, on which none of us has the needed influence. I am trying to do the impossible, pray, ask for help, search options, hope but nothing changes and I lose strength in faith. It is like I am at dead end-street and my heart, my mind are with you, in you. Dreams about being again with you but they will stay dreams because I am loosing this game. I have asked for loans but no one has it now, not that much, credit cannot take it without  guarantee and there is nothing for me to stake or bet, I have nothing nothing to get you here or come to you. And I don't know what to do, how to fight that, I cannot alone, I need you, love needs and takes two not one.