Не искам да знаеш, но не ми е все едно за теб:
 не те обичам,
не те искам за мен,
но искам да съм едиствена, когато си с мен...
Да не говориш за нея, за него
или за това да сме с други!
Знам,
неизбежно е,
знам ще си тръгнеш или аз първа ще избягам,
Защото ми е непознато да се чувствам чужда,но също толкова близка
Не съм била толкова освободена, но и толкова объркана.
И сега пак си мисля, как искам следващия път да те зарадвам,
Да те подлудя и същевременно да те накарам да викаш.
Да бъда перфектна  на момента, и  да чувам само "Да".
Да не ми правиш на инат, напук, за да загубя интерес,
Да не си приличаме толкова, и да се различаваме в най-големите крайности,
Защото и аз преди виждах всичко там, чаках да замина и колкото се може по-дълго да остана,
Но не искам да оставаш там, не искам
Не искам да знам, че не мога да те чуя, не мога да ти се обадя пияна,
Да няма с кого да се шегувам, и някой, който да е по-инат от мен.
Имам нужда от теб, защото имаш много недостатъци, които ме влудяват,
Особено,когато знаеш всичко най-добре, но нищо не знаеш,
Но аз съм далеч от идеална, а и така е по-добре.
Има още толкова да видим, и ще се радвам да не си далеч,
Да си пишем след време любезности по рожденните дни само:
НЕ НЕ НЕ И НЕ...
Бях ти казала, че ми напомняш брат ми, само дето си по-голям от двама ни
и не искам да губя това, ти си странна личност за мен,
непонятна ми е ролята ти в моята пълна лудница,
Ти можеш да изманипулираш хората по начин, който без да се усетят започват да се нуждаят от теб, и знам, че си свикнал да не се задържаш за дълго, просто няма да е същото без теб....