Незаменими няма ( на П.Г.)

Чувствал ли си остра болка, някъде там в гърдите без ясна причина: сякаш мускул се свива, но докрай и умира. Сърцето не е нищо повече от мускул и не вярвах, че все още мога да усетя нещо. Не знам какво е, обида, болка, гордост, разочарование или признак, че имам нещо към теб. Може би е от всичко по-малко, защото аз бях там, когато ти имаше нужда, подкрепа, разбиране, после стана и по-задълбочено... Открих ти се, но за какво, за да ме заболи, да искам забавление, но то не става така, аз не мога като теб, не разбра ли?! Тайните дори да знаеш и да ги издадеш пак няма да ме боли, защото на това се научих, приятели си имам. Но ти премина границата, стана нещо повече и не мога да проумея как става това толкова лесно просто да не се е случило, защо е толкова объркано това понятие, и всеки го възприема повече, като идея за безразборен и необвързващ секс. Като приятел ти си по-обвързан отвсякога или поне това беше преди, когато мен ме учеха, че по - ценно от приятелството няма; богатството не е приятел - приятелят е богатство; да имате общи желания и общи непоносимости - имено на това се крепи най-здравата дружба.. Кое тогава му е необвързващото, ако ти ме познаваш достатъчно добре, преживявания не едно заедно, ситуации от щури по-щури... Изтърпя ме в един от най- тежките ми моменти, и беше до мен дори когато бях щастлива без завист, без злоба. Не ми отказа, когато имах нужда от пари, и аз направих същото, но защо трябваше да искаш нещо повече, особено, когато знаеше, че може да е хубаво. Няма как да е забавление, няма как да е необвързващо толкова ли не го осъзнаваш, защото на теб звъня, когато искам да се похваля или пък срещам трудности, и мислех, че същото правиш и ти. Необвързващ е този със случайни, на които не звъниш, с които не общуваш, не питаш как са, защото те интересува, изпращаш с такси, а не преспиват сгушени. Това е връзка, защо не го проумяваш не знам, и беше наясно, че може да се получи неловко и още по-сложно, защото нима ако срещнеш на улицата бивша, с която си бил неведнъж с друг ще се усмихваш искрено и ще я поздравиш?! НЯМА и много добре го знаеш, дали от ревност, дали от самолюбие или гордост, няма значение. И освен това, не знам дали си осъзнал това, но   партньорът,с когото се чувства обикновено едно човешко същество най-комфортно, е този, който му е приятел в добро и зло, в болест и здраве, във всяка абсурдна ситуация и в най- щастливите моменти. Имено затова приятелството между двата пола е толкова спорно, и всеки изпитал го лично знае, че ако сте истински приятели е много трудно други двама да се впишат, и ако все пак успеят, приятелите се разделичават и всеки тръгва по свой собствен път.  Няма нищо лошо в това, и ако аз трябва да тръгна по свой друг път, остави ме да го направя, не искам да знам за другата, да се самонаказвам или измъчвам или пък да ме съжаляваш или да ми доказваш колко не ти пука. Остави ме, не ми давай напразни надежди за когато се върнеш или когато сме пак двамата, искам да се забавляваш, но егоистична е човешката природа и не мога, не искам аз повече да страдам, докато другите се забавляват. Така че, върви си, прави каквото искаш, но без мен повече за всичко... Незаменими хора няма