Всичко е иронично или прекалено даже саркастично, и все тя гони него, той гони друга, тя пък гони друг и обичат и разлюбват. А ние се учим на постоянство, говорейки за сигурност, за справедливост, честност и сходни понятия, които вече са излязли от употреба, но ги търсим, искаме, бленуваме...а за какво, за да ни боли, да се разочароваме, да скитаме неутешими, залъгвайки за време, задоволявайки определени нужди...И до къде ще стигнем? До края?
Той няма да дойде просто така, колкото и да го чакаме и искаме, всичко е една зловеща, извратена и наистина откачена игра, в която няма място за милост, любов и  дори омраза, а единствено за празнота!...