Желанието изчезна някъде,всичко сякаш стана прозаично,
И спокойствието в съня избяга,няма нищо лично,
Безмълвен свят ...загубен смисъл...
Как поредния човешки живот бе описан от нов автор в нов роман,
Но не се ли умори и той да повтаря...
И какво наистина остана?!
Разбито сърце,изгубена надежда,
Рани,болка,към очите даже не поглеждай,
Изгубиха красивия си блясък,изпълнени са със сълзи,
Които се стичат като пясъка в пустините....
И какво да кажем след това,как да мечтаем,да вярваме в любовта...
Когато видиш в небето падаща звезда,пожелай си само две неща:
Да си здрав,и където и да те отведе твоята съдба,да бъдеш следван от любовта;
Представите си за живота уточни,нови неща откривай за света около себе си,
И запомни,че трябва да живееш сега,без страх,безразсъден понякога бъди...
Не мисли за хората и мнението им,защото не те са твоите съдии!
Истината се крие в вярата и сърцето ти,послушай го и му се довери!
То също както детските усмивки е без фалш,искрени чувства в себе си таи,
И смелостта,от която имаш нужда ти,е там,само я открий!