За вас

Не ви ли писна да повтаряте:"Още малка си,изчакай,порасни"
Нима не виждате,че вече не съм момиченцето,вярващо в приказки,
Да,понякога наивна съм,и струва ви се,че главата ми е пълна с щуротии,
Но това не е съвсем така,нима не го разбрахте досега?
Не виждате ли,че мога да се справя и сама,
Да,може понякога и да греша,признавам,но нима нямам право на това?!
Нима има точни правила как да живеем,как да мечтаем и как да обичаме
Или пък кога да се радваме на живота,да открием своята съдба?
Учебнци,романи,филми,измислени разказват за това,
Но всеки трябва сам да го почувства,през своите очи да гледа на света,
И ако не вярвате в това,ще се опитам да ви разбера,
Защото аз не съм съдя,и не виждам смисъл в това да обвинявам,да осъждам,
Искам само да живея по свои,а не по чужди правила!
И накрая най-важното да кажа:Обичам ви,безкрайно много,и винаги ще е така,
Простете моите грешки от миналото,в бъдещето и сега,
И колкото и години да отминат аз завинаги оставам ваша дъщеря...