Ти ме научи,че има лъжи,които са достойни да бъдат истини,
Но уви не са...и никога няма да станат,
Като детските мечти,в които вярваме,докато не станем възрастни,
Обречени...превърнати в спомени,
Ще предизвикват болка и тъга,радост и сълзи,усмивка...
Белег в моята душа...
Не беше силна вярата,
Предадох се,повярвах в думите на хората.
Урокът е научен,на теория и на практика,
Готов да бъде предаден понататъка!!!
Но кой ще го послуша,докато сърцето му трепти,
Обича...спира...умира и възкръсва...готово да се бори!!!
Наивно..искрено и детско вярва в своята мечта
И докато само не се нарани,не ще повярва,
Напред ще върви,правейки опити да се пребори
И кой знае може и нещо да промени....
No comments:
Post a Comment