Вълшебна лятна нощ,безветрена,
Загледана в луната,тя мечтае пак за него,
За безгрижните мигове,целувките му нежни,
За блясъка в очите,и думите:Обичам те...
А той къде ли е,дали спокойно спи,
Дали се сеща за отминалите дни?!
Дали му липсват устните,очите и?
Сърцата им отдавна разделени,
Дали все още чувстват нещо?
И има ли значение това сега....
Безмълвно тя към звездите гледа,
Сякаш изричайки единствената си молба,
И сърцето и заби по-ускорено,
Очите и изпълнени със сълзи
И в мислите си тя пак е с него...
Намирайки в това успокоение,
Постепенно се предава на съня..
А той дали сънува я поне понякога?!
Дали мечтае пак да е до нея?!
Май не,навярно всичко е било лъжа,
Мечта,която няма място в реалността...
No comments:
Post a Comment