Приказка за реалността...

Тя беше там,
До него без поглед да откъсва,
Преживявайки всеки жест,
Всяко действие.и.всяко чувство,
Сякаш случваше се с нея...
И усмивката и всичко озари,
А очите и изпълнени със любов и възхищение
Търсеха го после в тълпата:..
"Видях го...ето го...това е той",
И искаше и се да изкрещи,
Да отиде и да го прегърне,
Но изведнъж,докато седеше отстрани,
Чакайки го да се освободи...
Видя как друга го прегърна,
Но бяха празни нейните очи,
Нямаше я нито любовта нито блясъка на радостта,
И въпреки това успя да развали тъй дълго жадуваната среща...
Момичето с живите очи,сега напълнени със сълзи,
С надолу сведена глава си тръгна,
Напусна сцената....
И тръгна по тъмната улица,
Търсейки лекарство за своята душа,
Която не за първи път бе предадена,
измамена....
Загубила вяра се прибра тя у дома,
Уморена,иска да заспи,но я страх,
Че в съня и пак той ще се появи...
Какво да прави,да будува и да плаче,
Или да сънува пак него за поредна нощ?!
Какво ще и случи след това?!
Дали слънцето ще я събуди сутринта
Озарявайки с топла светлина нов път,
Нов шанс за нейната душа...
Май това всъщност е приказката в реалността,
Без бляскавите балове и маскаради,
Без пишни рокли и карети,
Без принцове и феи, жаби,вълшебници,принцеси...
А просто болка и тъга,причинени от любими хора,
Които ни сломяват през деня,преследват ни и в съня,
Докато не се откажем от борбата да променим дори с малко по-добро света!...