Кукли без душа или хора

Да си кукла не е трудно,
Не чувстваш нищо:
Нито радост,нито болка,
Нямаш рани,белези,
Нито пък очите ти се пълнят със сълзи...
Седиш безмълвно,неподвижно,
Нямаш никакви желания,
Можеш всичко да мениш:
И приятели и близки,без да му мислиш...
А каква е истината за хората?
Кой е човек,и дали той има място тук,сега?!
В свят,където дори и най-дивите животни са по-добри,
По-истински от кулките без душа...
Какво място имат там сърцата,
В които е жива любовта,
Със стремеж да стигнат небесета,
Оставяйки след себе си следа...
Въздишат,търсят вдъхновение,
Да променят светът,изпълнен с лицемерие,
С неясен гняв и самота...
Да,това са хората,
Но колко са те,а колко куклите без душа?!
И кой ще победи в тази тъй безмилостна борба?!