Животът и любовта

Ти ми даде смисъл на очакването,всичко бе по-красиво отколкото някога съм предполагала,и разбрах защо толкова дълго чаках,боли само,че бе толкова кратко,недостатъчно и сега пак ще чакам,но не искам друг,ще чакам теб,дори да спре да земята под нас да се върти.
Веднъж видях падаща звезда, и макар да не вярвам много,си намислих желание:да ги няма всички онези трудности и обстоятелства,да мога изцяло да съм твоя,защото ти влезе в моята душа. Сега,когато го пиша,всичко това,се чувствам накрая на силите си,изгубила надежда,защото не мога да ти се противопоставя,уважавам твоето решение,твоите чувства,не мога да обичам и да съм егоистика,не се чувствам себе си,насила не можеш да усетиш любовта.....просто вътре в себе си усещам празнина,която не мога да запълня...Единствено от време на време,когато се появиш в съня ми,тя за малко сякаш се изпарява,но после идва пак отново на сутринта. Всички ми казват колко ме обичат,и аз също усещам в себе си тези чувства,те ме карат на някъде все пак да вървя,но освен обичта,в мен живее и любовта,която постепенно ме изгаря.....Не,не мога да забравя,да я надживея,може би защото за мен е истинска, и в нея бяха вложени чувства,а не като на игра,поредна забивка за нощта....Не мога точно да определя защо не мога вътре в себе си да се примиря,че друга ще те държи за ръка,ще се буди до теб и ще те целува...но избор...друг път - няма,и ти напълно поясни това.


***
Много "банални" се считат историите на много хора,просто защото толкова много неща са написани досега, и е трудно да измислиш нещо ново,различно,с нищо ненаподобяващо това,което вече има,което сме чели,видяли,чули или преживяли...Но като се замислим нима всеки от нас живее живота на другия,и всички повтаряме,имаме една съдба?! Не не е така,не можем да твърдим така,защото имаме душа; едни я губят,други се променят,и забравят,че съществува тя,трети пък са предани докрай и така развиват себе си и нея...
Тя е едно обикновено момиче,което не е напълно ясно с правилата на "възрастния" свят,
а той...много неща: живо,чувстващо,забавно,не изцяло пораснало момче,което търси своето място,призвание. Събраха се заедно за малко,по странни обстоятелства,дълго време след първата им среща,но бе необикновено,и двамата не мислеха за утре,виждаха само сега,и усмивките им заедно със слънцето озаряваха мрака,беше топло,необичайни дни на зимата...след няколко срещи решиха да правят планове и се чудеха,как да си признаят на света,че са щастливи заедно,и той да не ги нарани или раздели...А сега къде са?заедно ли са?.... аттсонлаер в и ен изстинали,убити чувства....