Не те разбирам,виждам,че не си добре,че не си щастлив...искаш времето ли да върнеш назад,нея ли искаш...мен ли...някоя друга ли?! Как бих искала да съм до теб,дори като приятел само,за да разбера какво ти е,да се опитам да ти помогна... Знам,че прекалено е от моя страна да вярвам,че някога би могло да бъде така,но истината е,че ми липсваш и когато си тъжен,не мога да съм щастлива...а и без теб,все нещо не ми стига...все усещам липса... Ти си още млад и трябва да постъпиш така,както ти казва душата,защото може и младостта да не се асоцира с мъдростта,но когато остареят и "помъдреят" много от хората съжаляват,че не са направили това или не са постъпили иначе,че не са се борили за някоя своя красива мечта,и така си отиват,оставяйки завет на света, че трябва да се изживее животът,преодолявайки всички препятствия,които ни поднесе съдбата,без да жертваме мечтите си,любовта и всичко стойностно в сърцата!Но много го разбират чак тогава,когато помъдреят със старостта...Всички се лутаме,търсим нещо,някого,с когото да се почувстваме щастливи,да усетим живота...но прекалено много един друг се нараняваме,караме се,не можем с думи да се разберем,винаги трябва да има спор,писъци,а някой стигат и да безсмислени,но кървари войни,къде заради жена,къде заради богатства и пари,къде просто от завист или недоизказани мисли.Колкото по-откровен и открит,толкова повече рани в сърцето ми,докато не се примири и не се откаже и не стане като другите,които просто вървят,като сенки, търпят и мълчат,докато всичко не свърши...