Твърде рано повярвах в чудесата,и твърде дълго вярвах,че няма недостижими неща,
Сега вече видях,че не трябва всички да разбират,че съм щастлива,
Защото може за миг да се преобърне света и всичко да изчезне,
Без да мога да го спася,да се преборя,
да направя всичко в името на щастието, от което вски има нужда,
Но бях наивна,исках просто да изкреща на целия свят:"ОБИЧАМ,НАМЕРИХ СВОЯТА СЪДБА"
Бях наясно какво исках,знаех къде мога да отида,когато душата ми разяжда хорската завист и омраза,които не мога да си обясня,с какво съм предизвикала,
И се питам защо е така,съжалявам за всяка несправедлива грешка,от мен допусната...
Изпълнен е с препятствия пътят на живота,няма лесна или кратка пътека,
Има борба,която изисква сила,но тази сила ти дават само вярата и любовта,
И когато ги няма,липсват..се чувстваш безпомощен сякаш си загубил част от своята душа,
Която живее,иска да обича,да вярва на и в хората,
А те в отговор я убиват,унищожават,макар и не наистина,а с жестоки думи и безпощадна злоба...