Като малка обожавах да играя на криеница, да се крия на любими места, които само аз знам, и където се чувствах сигурна. Сега вече съм голяма за тази игра, а и не мога да намеря такива места, колкото и да ми се иска понякога да избягам, да се скрия на сигурно докато всичко лошо свърши или да се успокоя. Но на двадесет вече не би трябвало да играем на криеница, защото вече сме си изградили свят, и имаме един човек до себе си, с когото и при когото се чувстваме най-сигурни. Уви, аз го нямам, и имам нужда от място, където за малко да избягам, да намеря най-вече сигурност не завинаги, но поне за миг...