Не мога повече да давам,
Буря опустоши моето сърце,
Няма я в мен тази отпреди,
Ако търсиш нея, по-добре - върви.

Тя беше мила, наивна,
Изпълнена с надежди и мечти,
Но беше още дете,
Болка не беше пронизвала нейното сърце.

Но неизбежно е това, случи се,
И писък прониза спокойствието на нейната душа,
Порасна, промени се, друга е сега
Очите и изпълнени преди с блясък, светлина,
Сега са сиви, чак прозрачни, безразлични...в реалността

Вече не е същата, но пак е тя