Сън, кошмар или поредна драма
Не мога да разбера, искам да им видя края
Но не се получава, излизам от едното и бум
нов филм, нова драма, стига вече!
Не мога повече така, не искам
Няма ли да има един миг в близките,в който
Да не страдам, да не се страхувам, че всичко замислено се проваля
Че няма да се сбъднат моите желания,
или ако се, ще са само тези, които всъщност ме нараняват
Омръзна ми, уморих се, физически, емоционално и психически
На ръба, не мога повече,
Безсънни нощи било то в радостни мигове прекарани
И пак си мисля за теб, и пак чакам телефона
И пак мълчание, нищо, и после болка... сълзи... безсъние
И пак искам само теб, не ми се говори с други,
Не ми се излиза, сякаш живея на сила, за да стигна до мига
в който ще те чуя или видя, но и той няма да дойде
вече не, нали?!... Пак ще ме боли и от това
Не става така.  Не е честно! Спирам!