НЕ СИ ПРАВ! Не трябваше да го правиш, не беше честно да се държиш така, да ме се правиш, че те е било грижа за мен, да ми дадеш усещането за сигурност и да спреш, да изчезнеш, не е честно! Какво толкова съм ти направила, не разбирам, ела и ми обясни, защото не разбирам. Много добре знаеш, че не съм те лъгала за нищо, във всеки един разговор,аз бях искрена, и когато усетих, че може да се случи, исках да го избегна, но имах нужда и от твоята реакция, твое действие. Отношенията се състоят от две страни, не от една. Да, по принцип съм мила с хората, и ги допускам до себе си, по-лесно от много други, но това не значи, че съм не съм искрена или несериозна в отношенията с всеки един от тях. Обясни ми как точно се стигна до това, ясно ми е, че твоите отношения с хората са много по-различни, поради редица обстоятелства, но тогава в началото трябваше да бъде друго, да започнем не така, както започнахме, може би тогава нямаше да е краят, такъв, какъвто е сега. В момента имам нужда от подкрепата и сигурността от тогава, но не разбрах точно как така се оплете всичко, и защо сега я нямам. Мисля си дали е защото прекалено много се обвързах с твоите проблеми и просто не можах да стоя настрана, да те оставя да се оправиш сам с риск да решиш, че не ме интересува какво ще ти се случи и дали аз съм виновна по някакъв начин, не разбирам. Не искам да съм нито майка ти, нито гаджето ти, нито някоя от онези приятели, които търсиш само при нужда, иска ми просто да е както в Декември, да не се надявам, да си водим неангажиращи разговори без да се увличаме в подробности, и по някое време нещата да започнат да се подреждат и за теб и за мен, след време, както обичаш да казваш, за всичко има време. Забелязах, че моето отношение явно ти идва в повече, и че определено не ти е добре познато, но в това няма да се променя, аз вярвам, обичам и държа на хората, на много различни, а и когато ти казвам нещо от рода на обичам те, определено не значи: дай да се съберем, искам да съм с теб; аз го казвам най-често и най-много на приятелите си, защото те са тези, които са до мен.  Мъжете, гаджетата не се задържат дълго, а и дори и да ги обичам, не си го признавам лесно, не знам дали помниш, но при последната ми раздяла ти бях казала, че съм му го казала и наистина много държах на него, даже вярвах, че той е моят човек, затова и го казах, сгрешила съм, но все пак има време и не се знае. Както и да е, не търся в теб гадже или нещо друго, може да изпитвам привличане, но знам добре, че нищо добро от нас двамата,като нещо повече от приятели няма да излезе никога, прекалено различни погледи върху нещата и, все пак признавам, имам нужда от теб в живота си, защото ти ми вдъхваш спокойствие, някаква особена сигурност и доверие, колкото и да правиш всичко напук, знам, че просто не желаеш по друг начин,понеже не вярваш в хората и не ти се струва, че си заслужават или поне така ми изглежда отстрани на мен.  Да,аз понякога драматизирам, но първо съм жена и то е типично, второ се уморявам да се раздавам без да виждам нищо, абсолютно нищо на среща. Ти започна да си намираш оправдания за всичко, и когато и да имам нужда от помощта ти или не ми вдигаш, или не можеш, а когато ти имаш нужда, аз едва съм виновна ако не изпълня молбата ти. НЕ Е ЧЕСТНО, не си невинен! Ако ще играем на каквото повикало такова се обадило, аз спирам да се опитвам да си докажа, че си струват каквито и да е било отношения с теб, ако ще,на инат просто ще спре да ме интересува, и постепенно ще сме си като непознати; не е проблем. А относно това, което съм направила, няма значение, приеми го, като щастливи обстоятелства, късмет, ще се справя и без парите. Може да съм открита и искрена до полуда, и това да ме прави според много хора уязвима, но това не е така, прави ме по-силна. Няма нещо,с което да не съм се справила, ще се преборя с всичко, просто няма да съм от тези високомерните, които се бият в гърдите и се самозабравят.  Може да греша, да падам, но знам как да ставам и да продължавам. И ще продължи да ми пука, и ще искам да спра някой близък, когато иска да си чупи главата с риск да приличам на майка му/и или гаджето, за това точно не ми пука, стига накрая този човек да е добре. А и относно университета, не смятам, че е разумно да го спреш, все пак вече си на 23, колко още смяташ да го разтегнеш, ти си решаваш в края на краищата, и може да не ми искаш мнението, но просто някак искам да ти го споделя, твоя е последната дума. А относно другото,сега е твой ред да избереш: приятели или постепенно непознати?