За добро или за лошо.

Прекалено много неща се случват в един миг, променят се не един, а няколко човешки живота, и няма кой да го промени или спре, за добро или лошо. Това е нашият свят, така сме го устроили, сложили сме граници на всичко, уж, за да сме по-наясно с нещата... за по-добро. Но всички граници лесно биват разбити, също както стените, изградени, било то видими, невидими, реални и измислени. Също както времето е нещо, на което едно конкретно точно определение било то научно, било то философско, не може да бъде дадено; нима не сте чували за времевия континиум?! Все казваме, всичко с времето си, но кога е това време,за всеки - различно, за добро или за лошо, нали? Но всеки от нас иска да знае по-точно, да се чувства по-сигурен, затова и изграждаме тези стени, поставяме граници и донякъде ограничаваме света около нас и, разбира се, себе си. Дори за свободата имаме някакви ограничителни мерки, предразсъдъци, не мислите ли? И после казваме, някой ни ограничава, спира ни, било то човек, било то общество, било то мнозинство, било то авторитет, било то същите онези предразсъдъци, времето или собствените ни чувства. Тук идва въпросът, тогава как да сме свободни, имаме ли това желание наистина да сме свободни и как бихме използвали тази своя свобода: като спрем на едно място, изгубим представа за всичко от миналото, границите и най-вече онези, наречени, времеви или като продължим, без просто да се съобразяваме с тях, да ги заобиколим и да го направим по-различно или просто всичко ще ни се струва различно във въображението ни?! За добро или за лошо... Нямаме отговорите на много от тези въпроси, или поне не сме ги открили все още, и да времето може да е, за добро или за лошо, един от най-определящите фактори в живота на всеки един от нас, но донякъде ние така го искаме, ние сме тези, които сме намерили начин да го измерваме, придавайки му някакво определено значение, но наистина знаем ли какво е времето и дали стотните, секундите, минутите, дните, седмиците, месеците, годините, вековете не са само един миг?!  Мигът, в който сърцето ти затупти по-силно или нечие друго спре да тупти, мигът на едно ново начало, на един нов живот или началото на края? Объркано е,не малко, също както нечие поведение, мълчание или нечии думи, действия... Но това сме ние, всеки един от нас е свят със своите граници, възприятия и поглед, за добро или за лошо, сме толкова различни и в същото време толкова си приличаме,не мислиш ли?!