Всичко с времето си...

Тя харесва него, той харесва друга, тя харесва трети, той харесва друга .... и така се върти, поредните сълзи от отчаяние, че не може да с този, когото искаш, защото той иска друга, ти вярваш в него, той вярва в нея.. Виждаш само него, той вижда само нея, вярва в нея, така, както ти вярваш в него и е разбираемо... Човек толкова непознат, от скоро навлязъл в живота ти така да го преобърне и да не можеш да се върнеш, да промениш, да си толкова безсилен. Жертваш себе си, защото "не е писано" , молиш се тя да го направи щастлив, независимо, че ти си никой, независимо, че си дал повече от себе си... просто късмет има той, щастливи обстоятелства, от които да се възползва. а ти какво да правиш, да спреш, да кажеш предавам се и да се откажеш изцяло да общуваш с него или все пак да останете приятели, независимо от чувствата ти, от всичко казано и сторено?!.... Как ще постъпиш? Правилно за себе си или правилно за другите ще постъпиш? Да се скриеш, да избягаш, знам, иска ти се, но няма как, трябва да си продължиш и да изчакаш, всичко с времето си, нали?! :)....