Утре ще е по-различно от днес,
Други ще са хората и ще ми се случат нови неща,
Но сякаш знам кои и какво ще са..
Не са ми нови, сякаш гледам филм
за себе си, за живота си,
И всичко е мое, сценария, идеята - всичко
Защото аз знам какво ще стане,
И точно затова ми е все едно.
Безразлично, скучно, еднообразно,
Независимо,че образите, улиците
са различни.
Не мога така, но колкото и да се опитвам
да го променя, не ми се получава,затова
майната му, нека бъде така,
ще седя на първия ред и ще гледам,
Докато нещо или някой най-сетне
чуе моя глас и се вслуша в това,
което искам аз....
Който и да е режисьорът: Господ,
извънземно или съдбата,
чуйте ме, поне веднъж ми позволете
да се случат нещата наистина така,
както аз ги искам,
а не както на вас ви скимне да ги интерпретирате!                       
Поне един ден, искам аз да съм главната
и действието да зависи единствено и само от мен!
Да си случат нещата, както аз ги виждам,
Все пак е моят живот, моята сцена, моят филм!