Всеки ден събуждам се, оправям се и излизам; отивам някъде, където сякаш не съм; мъча се да се осъзная, да бъда там,но не виждам нищо освен сивота и скука.Всичко се повтаря отново и отново, сменят се лицата и някой неща, но мисълта е все една : все за теб!!!....
Случват се и прекалено много гадни неща, и не намирам сили да се справя, не мога да се държа все едно нищо няма и да продължа... иска ми се да изчезна някъде далеч, но всъщност да дойда да се сгуша в теб, защото само в твоята прегръдка се чувствам сигурна и защититена...И бих дала всичко да мога поне за миг да бъда аз отново твоя....