Повече от три дена прекарах в друг град на разстояние от теб,но нищо не се промени,всяка мисъл към теб лети,искам пак гласа ти да чуя аз,да говоря с теб,да бъдеш тук до мен....да видиш цялата красота,която виждам аз сега, и още да обикаляме заедно цялата страна, а после може и света :)))...Не искам никъде да ходя,защото за пореден път се убедих колко невероятни места има тук,в България,моята родина.
Да,искам да стигна и до Бразилия,да изкача любимата си планина,да видя статуята на свободата,но не искам да съм време далеч от моята страна,сега разбрах,че си заслуважа да си остана тук да уча,пък ще видим накъде моята пътека ще ме отведе...
Другото,което исках да ти кажа е,че всяка сутрин се събуждам,мислейки за теб..И знам че няма да го бъде,и че ти отдавна продължи,но дори само мисълта за теб ми дава сили...За това не мога аз сега да спра и всичко да загубя;Едва ли някога ще разбереш това,едва ли ще прочетеш таз тъй наречен изповед, единствено,което може някой ден да чуеш е:"Завинаги в моето сърце!"...
No comments:
Post a Comment