Сега

Защо така боли, защо не може да се примири моето сърце?!
Ти намери твоята принцеса, и се надявам да сте истински щастливи…
А аз не знам какво да правя и какво следва сега,
Искам всичко да оправя, ама нямам сили в момента…
Събуждам се с мисълта, че този ден ще променя,
Ще свърша хиляди неща, за да съм заета и да не мисля за това,
Че явно всичко тогава е било просто една нереална приказка,
И сякаш е измама, принцеса никога не съм била!
Знам,че не е толкова отскоро тя,и
Трябваше отдавна да съм го осъзнала и приела
Ала не е лесно, най – вече при мисълта,
Че от тук нататък няма да говоря с теб както преди
Колкото и да имам нужда от това,
Защото всъщност съм почти сама
И усещам само болката,
Опитвам се да мисля все за нови изненади
Да правя някакви неща, с които да усмихна хората,
Защото само това и мисълта за теб ми връщат вярата в утрешния ден,
И тъкмо нанякъде сега съм тръгнала,
И ти сломи ме с думите на профила,
Да, тъпо и детско сигурно звучи,
Но прочетох ги през сълзи в очите ми
И питам за пореден път къде сгреших?
Какъв ми е грехът, и може ли да го изкупя?!
Кой ще ми каже?!Кого за прошка да помоля?!
Всяка вечер аз на Господа се моля
Да сме здрави и добре,
Да те пази, а на мен сили да даде,
За да сме приятели отново,
Да можем пак със теб спокойно да говорим…
Не знам, сломена съм сега, но не искам ти да знаеш за това,
От една странна имам нужда само от теб сега,
Но нямам право на това, и сега предавам се в нощта, сълзите и съня…
Обичам те, бъди щастлив с нея!