.....България

Колко е красиво,думи нямам да опиша, слънцето огрява склоновете и малките градчета в подножието на величествената Стара Планина... И всяко от тези места е уникално: едно обгърнато от лека прозрачна мъгла, друго още покрито е от снежно бяла пелена, а на третото се покзва млада зелена трева; Зима и пролет... сякаш е граница... Тази гледка е незаменима и с всеки километър още повече се разкрива тази тъй неземна красота...
Даже небето не е еднообразно: Малки прозрачни облачета в различни форми са покрили тук там необятната синева, за да не прилича на безкрайна бездна тя...Тръгнах,за да се опитам някак да избягам, но всъщност знам,че няма как, защото каквото и да правя, накъдето и да вървя, в мислите си пак за теб мечтая...Иска ми се да си тук до мен, наслаждавайки се на тази тъй неповторима красота,защото нито един момент не може да бъде повторен,нито една гледка пресъздадена,всеки миг е уникален и незаменим... И макар да трябва да чета,не мога аз да се средоточа, искам да пиша и да се радвам на природата,която винаги успява да ни изненада, да ни покаже все нови и нови неща, да ни вдъхнови за нови чудеса, защото каквото и да правим ние сме част от нея...
Едва ли бхме били такива без природата,а който е прекалено горд или просто не иска да го признава се лишава от възможността да види красотата на света около себе си и от силите, които може да му вдъхне само тя...Даже в историята великите творци и деятели са били тясно свързани с природата, в много романи и творби образът и е неделима част от героите, техните мисли, преживявания и чувства... Тя е станала убежище за много объркани, несигурни или разбити сърца... и може би това е начина да се превъзмогне болката и да запазим само магията от спомена, да се разходиш в гората, да легнеш на земята, или пък да погледнеш нагоре и да се изгубиш в небесата...