Без теб...

Навън студено стана пак,хлъзгаво,кишаво и мокро.Слънцето само при залез и изгрев се показва, а деня е все тъмен и сив. Облаци покриват цялото небе, и само през нощта изчезват някъде, за да изгреят звездите и луната. Именно тогава и аз съм най-щастлива, защото само в съня, макар и за миг от вечността, аз пак съм твоя. Ти се появяваш и приказката сякаш оживява. Сякаш всичко е реалност, отново гледам те в очите, говорим си, и сгушена в теб, отново аз се чувствам истински щастлива... С целувките лекуваш моите рани, и вдъхваш ми кураж да не се предавам,да вярвам в мечтите и да бъда силна докрай. Но изведнъж това се губи, изчезва всичко и нещо или някой пак ме буди... Не искам да ги чувам, не искам аз да ставам, очите да отварям,и пак да те загубя, не мога, нямам сили без тебе да се боря....