Спасение от реалността

Надеждата я няма,
И като призрак през деня пресичам пътищата чужди...
И правя всякакви неща,
За да продължа да търся пътя си,
Покрит от гъстата мъгла...
Гледам влюбените и щастливите около мен
И сърцето ми се пита: "Нямам ли и аз право на това?
Къде сгрешила съм,
И има ли начин да го променя?"
Вървя безцелно, без посока по света,
В сърцето, носейки парченца от разбитата мечта...
И всяка нощ аз се моля.
Да открием своите съдби,
Макар сърцето да крещи:
"Господи, върни го ти..."
И съня унасяме в страната,пълна с чудеса,
Където сгушена до теб мечтая за мига,
И не ми се иска да помръдна,
Страх ме е да не загубя и това,
Защото само вярата в съня
Ми дава сили да стана аз на сутринта.